Имам аз една приятелка – непоправим шопинг маниак. Това не винаги
е лошо качество, когато имаш нужда от моден съвет, но определено не е никак
добро, когато името й се изпише на екрана на телефона ти в осем часа сутринта
през единствения ти почивен ден от седмицата.
Съумях да скрия раздразнението си, когато ми съобщи, че до час ме
иска пред вратите на новия мол, който днес отварял врати, за да „разгледаме
най-новите магазини на най-новите марки, които никой до сега не бил чувал, за
първи път, тук в нашия град, на най-ниски цени - най-високо качество. Ако сме
едни от първите сто ентусиаста да прекрачим прага на новото шопинг изкушение,
получаваме ваучер за сто лева при покупка във всеки един от магазините.“ Това
ми беше изрецитирано още преди да се прозея за първи път. Опитах се да
противореча, но по тона на гласа й разбрах, че няма да мога да се измъкна.
Успях да се оправя за точно петнадесет минути и се запътвам към автобусната
спирка, защото освен че молът отваря преди изгрев, е и построен извън града.
Денят не стана по-обещаващ, когато пред очите ми се разкри една огромна агитка
пред вратите на новопостроената сграда, напираща да влезе вътре. Очите ми
фиксираха моята приятелка, която вече ми махаше с две ръце и се усмихваше до
уши, сякаш да се реди на километрични опашки пред магазините й беше хоби.
Никога не съм разбирала тази нейна мания към безцелното шляене из
тези големи магазини, особено на официални откривания, когато винаги е толкова
пълно с разни хора, които не са отишли там с цел пазар, а чисто и просто за да
заемат място, да се потят, да се бутат, да псуват и да мрънкат. Превръщат уж
приятната разходка в борба за оцеляване, разигравайки малко по-модернистични
сцени от „Игрите на глада“, където вместо да се борят за собствения си живот,
се бият за чифт обувки или някоя друга лъскава парцалка. Аз също обичам да ходя
по магазините, но за да мога в действителност да си купя нещо, а не за спорта,
за разлика от моята приятелка. Тя има много скъп вкус, който не може да си
позволи. Не е толкова влюбена в дадената дреха, а в етикета, зашит на яката.
Името там е от най-голямо значение. Защо, все още не съм разбрала.
Щом успях да се промуша измежду вече споменатите, заемащи място,
особи, ме посрещна голяма прегръдка от моята приятелка и студена целувка от
страна на стъклените врати, понеже тя чакала вече от три часа и някак си успяла
да се придвижи и да си осигури място най-отпред. Секунди по-късно вратите се
отвориха, е, поне с чакането на безмилостния пек ми се размина, и цялата тълпа
успя да влезе и първите сто да си вземем ваучер за сто лева в Новия Мол.
Буковски правилно е казал, че „Хората просто се хвърлят сляпо на всичко ново,
което им се предложи: комунизъм, здравословна храна, сърфинг, балет, хипноза,
групова терапия, оргии, колоездене, билколечение, католицизъм, бодибилдинг,
вегетарианство, хазарт, пиене, самоубийство…“, а в този случай най-нови марки
дрехи и нови молове.
Влязохме вътре и пред нас се откри едно огромно кръгло,
наподобяващо колизеум, помещение, боядисано в цвят шампанско. Успях да
преброя четири етажа преди голямото обедно слънце да ме заслепи през
стъкления таван, който пречупваше светлината тъй изкусно и караше
всяка витрина, всеки един прозорец, всяка една малка, лъскава
дрънкулка да свети от красота и изящество. Ще излъжа, ако кажа, че не беше
впечатляващо. Хубавата страна на всяко едно такова откриване е, че всичко е
чисто и свежо. Продавачите и консултантите не са сърдити, а усмихнати и
любезни. Дрехите са сортирани по цвят и размер. Обувките са в правилните си
кутии, отговарящи на размера. Съблекалните не са отрупани с дрехи, раздърпани и
разтеглени от някого, който е бил там преди теб. Подовете са чисти, тоалетни са
лъснати до блясък.
Едвам успях се опомня, когато приятелката ми вече ме беше
замъкнала в първия магазин, след това във втори, трети, пети и десети. Времето
минаваше толкова бавно, а магазините изглеждаха толкова еднакви. На пръв поглед
стоката не беше лоша, имаше едно две неща по мой вкус, но като цяло не ми
изглеждаха никак обещаващи и се настроих малко скептично. Реших да не си купувам
нищо, а да похарча своя ваучер в хранителния сектор или за кино. Моята
приятелка обаче май мислеше различно защото все ах-каше и ох-каше възторжено
във всеки магазин и събираше купища и купища дрехи, за да изпробва. След това
чакахме поне половин час, за да се освободи пробна и още толкова, докато тя
пробваше, а аз изказвах мнение – къде искрено, къде за да може да излезем
по-бързо.
Минаха три часа и аз реших, че имам нужда от почивка, за това
оставих приятелката си да си търси дрехи сама, а аз отидох до едно кафене, за
да ми отпочинат краката и за да хапна нещо. Седнах в едно удобно кресло и се
загледах в преминаващата, блъскаща се тълпа - едни. Такива големи магазини с
времето се бяха превърнали в мястото ни за социализиране, само че в малко по-еволюирал
вариант – точно както навремето хората от селата са се събирали на чаршията, за
да видят свят, така и ние сега се събираме по моловете. От чаршията до мола –
еволюциата на социалния живот на човека. Не знам дали беше, заради скуката,
която ме беше налегнала от чакане или заради нещо друго, но започнах да си
играя с фантазията си. Ако всички тези манекени по витрините можеха да говорят
сигурно щяха да могат да кажат много повече за хора и тяхното поведение,
отколкото всеки един психолог би могъл. Те гледат, наблюдават и изучават, без
да ни съдят, без да влагат чувства или емоции и без да са пристрастни в
оценката си. Никой психоаналитик не би могъл да се извиси до толкова, че да се
абстрахира от личните си убеждения и възгледи, колкото наблюдаващите ни
манекени.
Бях измъкнаха от тези мои разсъждения, когато моята приятелка ме
повика по име, някъде зад мен. Обърнах се и я видях натоварена като коледна
елха с множество пакети и торби, но все така ухилена. Най-накрая тя беше
обиколила всичките магазини и беше готова да се прибираме вкъщи. Ликувах
вътрешно, нямах търпение да се махна по-скоро. На връщане през цялото време
приятелката ми не спря да опява колко иновативни били методите за изработката
на стоката, колко изящни били, как не само следвали последните писъци на
модата, но също така преплитали в себе си минали тенденции като диско периода
на 70те или хипи периода на 60те. Беше очарована и не спря да ми обяснява как
щяла да си издаде абонаментна карта за намаление, как щяла да стане редовен
клиент и т.н. и т.н. Ще каже човек, че не съм била с нея цял ден.
От тази наша разходка беше минала една седмица и аз не бях чувала
ни вест, ни кост от моята модна привърженичка. Това беше облекчаващо, честно
казано, защото след ден като този определено имах нужда от време преди да искам
да я видя отново. Сигурно сега се радва на новите си придобивки, вади си
абонаментни карти и заменя модни съвети с другите си дружки. И така, докато
една сутрин, отново към осем часа, през почивния ми ден, телефонът не ми не
иззвъня и аз не видях името на приятелката ми, изписано с големи букви. Не бях
чула за отварянето на нов мол, но с нея знае ли човек. Успях да се надигна и да
измъмря едно много сънено „Ало?“, а от другата страна на линия се изля потоп от
ругатни, крясъци и наредби, отправени към нечии роднини. От начало се стреснах
и я помолих да ми обясни спокойно какво се е случило. Оказало се, че дрехите от
мола, въпреки своята уникалност и иновативност, са създали известни неудобства
на купувачите. Очевидно, платовете, използвани не са били точно памук, коприна,
лен и ликра, както пише на етикетите, а доста по-груби материи, които
причиняват от леки кожни раздразнения до алергични реакции, сърбеж и обриви при
по-чувствителните. Затова всички клиенти, които са пострадали ще се наложи да
си лежат вкъщи от седмица, до десет дни, балсамирани с кремове и лосиони,
докато оздравеят. В следствие на тези злощастни събития, молът бива съден от
множество компании и по всичко личи, че се затвори врати също толкова
грандиозно, колкото и ги отвори. От тази история ме напуши на смях, който не
успях да сподавя. Ах, този мол. Ах, тези нови, нечувани от никой модни марки.
Пожелах на приятелката си скорошно оздравяване, хвърлих телефона, обърнах се на
другата страна, и отново заспах.
