вторник, 22 юли 2014 г.

Book Review: "Зовът на кукувицата" Робърт Галбрейт (Дж. К. Роулинг)

Реших да опитам нещо ново. Ревностен читател и ценител на качествената книга съм от доста време насам и винаги съм се ограничавала само в пределите на акунта ми в Goodreads  да правя коментари или каквито и да било рецензии по дадена книга. След като приключа дадена книга - добра или не - винаги ми доставя невероятно удоволствие да я рецензирам. Затова и реших да разчупя досегашните си навици и да отбелязвам и в тоз блог книгите, които ми направят особено впечатление.

Честта да бъде първа се пада на книгата "Зовът на кукувицата" на Робърт Галбрейт.

Вероятно най-интересният факт за тази книга е, че името на автора е само димна завеса, зад която, скрита под псевдонима Робърт Галрейт се крие не кой да е, а създателката на феноменалната поредица за Хари Потър Джоан К. Роулинг. Нейното име е тотален магнит за всеки Хари Потър фен и аз, любопитна както всички други, посегнах към книгата, за да видя как Дж. К. би се справила с нещо различно от фантастика, че и криминале на всичкото отгоре. Признавам си, че надали щях да посегна към иначе симпатичната корица, ако не знаех кой е авторът. Независимо от причината обаче се радвам, че го направих.
Ще се опитам да импровизирам и да съставя кратко резюме на романа без да се придържам към това, дадено на корицата.

Вечерта на трети януари, в малките часове на нощта улица "Мейфеър", Лондон става свидетел на грозния край на красивия модел Лула Ландри. Новоизгряващата звезда и таблоидна любимка е намерена със скършен врат, паднала от собствения си балкон. Свидетелите са малко, честните - почти николко. След незадълбочено разследване на случая се слага край, като причина за смъртта на красивата мулатка е посочено самоубийство. На пръв поглед очевидно стечение на обстоятелствата - Лула зад гърба си има няколко престоя в рехабилитационни центрове за душевно болни, защото страда от биполярно разстройство. 
Три месеца по-късно новосгодената Робил Елакот е пратена от Временни кадри на кратка службда при бивш боксьор, ветеран от войната, незаконен син на рок легенда, частен детектив Корморан Страйк. Току що изхвърлен от дома на годеницата си Корморан е разорен, принуден е да спи в офиса си и затънал в дългове. Това обаче не пречи ума му все още да сече като бръснач. Съдбата не може да е с по-точен часовник, когато още в първия ден като секретарка на детектива, Робин посреща и първия клиент - Джон Бристоул - доведеният брат на Лула Ландри. Той категорично отрича смъртта на любимата му сестра е в следствие от самоубийство. Обръща се именно към Страйк, защото той е отдавнашен приятел на вече починалия му брат Чарли. Така разследването около смъртта на Лула започва отново. 
Книгата е като сборник от интервюта на всички познавали пряко или косвено красивата Лула. Това е роман не само за съмнителните предпоставки около нечия смърт и пътят към разнищването на истината. Тук главни съучстници в действието са парите, завистта и сложните семейни взаимоотношения. Те държат ключа към разгадаването на истинската мистерия. 



До тук с моята своеволна инпровизация. Сега личното ми мнение ще разделя на две части като плюсове и минуси на книгата:

"+
  • Интересна и увлекателна.
  • Невероятно добре иградени и потплътени герои.
  • Много красиво написана е.
  • Пише за Лондон с големи детайли - имена на сгради и улици - напълно те препраща в мястото и времето.
"-"
  • Не се чете много бързо - особено в началото. Не те грабва веднага, определено ти трябва малко време, за да свикнеш с нея.
  • Множеството интервюта, въпреки че дават дълбочина на книгата, понякога досадяваха. 
  • Ако сте заклет фен на криминалните романи не мисля, че краят ще ви изненада (т.е. сюжетът ми се стори Криминале 101), но за хора, които не са иначе крими-маниаци би се сторила увлекателна. 
В няколко кратки изречения бях доста впечатлена от книгата и горещо я препоръчвам. Не бих казала, че ми е от най-любимите, но бързоразпознаваемият почерк на Дж. К. върна спомени от доста години назад и направи четенето лесно и интересно. Мисля, че с тази книги и с "Ваканционен пост" (която предстои да прочета) Дж. К. опроверга всички критици, които казваха, че тя може да пише само детска фантастика. 
Освен това "Зовът на кукувицата" се води "Страйк 1", което може би намеква за поредица. Стискаме палци.