Вълненията на един завършващ: Изпращане, Матури, Балове и Благодарности ♡

За първи път от две седмици насам имам време да дишам спокойно без да ми се свива корема, че след броени дни ми предстои изпращане, матури, че след това ме чака бал и куп още какви ли не ангажименти. За щастие, а и за нещастие дори тези трепети са вече зад гърба ми и всичката еуфория, която насъбирах последните дни трябва да избие някъде, а по-добър начин от белия екран и мигащия курсор аз рядко намирам, затова в следващите няколко реда (ще ги съкратя до минимум) ще се опитам да обобщя един социален феномен в живота на всеки човек, а именно "Завършването" с всичките му детайли.

1. "Изпращането" - Честно казано, може би съм единствена, но за Изпращането се вълнувах много повече отколкото за самия бал. Сбогуването с институцията, в която съм прекарала повече от половината си съзнателен живот ми беше много по-скъпо. Определено ме беляза с много мили и сантиментални спомени, към които ще се връщам често с усмивка и навлажнени очи. Никога няма да забравя колко красиви и усмихнати бяха всички. Как след всичките разпри последните пет години нямаше и следа от лош поглед в очите на никого, как всеки най-искрено се радваше на деня и грабеше от позитивната енергия с пълни шепи, за да нахрани спомените си.
Момент за благодарност към всички учители, който отделиха от времето и енергията си да ни стимулират винаги да се стремим към повече и да ни вдъхновяват да следваме мечтите си, защото искрено вярваха в нас, че можем да ги постигнем. Поклон към вас.
Малките зайчета, които ни изпратиха с песните, които все още знаем auswendig. Както и милите думи на старта и настоящата класна, които почти ни разплакаха.

За тези, които знаят, а и за тези, които не знаят, Изпращането на ГПНЕ "Гьоте" се състоя на 15 май, на сцената на Летния театър, Бургас. За първи път НЕГ се захваща с такава организация, но след няколко месеца трескава организация, множество удължени крайни срокове, незначителен брой похабени нерви, резултатът от пълната зала и овациите за финал показаха, че всичко си е струвало усилията. Мисля, че всички, дори и скептиците, ще признаят, че никога няма да забравят как целия випуск танцуваше под звуците на Happy. А чувството да застанете рамо до рамо с хора, с които "5 години всичко си делил" на сцената на Летния театър, и да изживеете за последно най-милите си спомени е било повече от незабравимо.

Към целия Випуск на ГПНЕ "Гьоте" 2014,
На добър час!

2. "Матурите" - Определено няма да изпадам в детайли колко и как съм учила за матурите нито пък ще генерализирам като кажа, че моите преживявания свързани с матурата отговарят за всички. Мога да се похваля с един много богат път, осеян с изпити - било то след осми клас, било то за някой-друг сертификат, било то конкурс, олимпиада и какво ли още не - определено познавам чувството на нервност преди изпит. За жалост, обаче дори богатият ми опит не ме спаси от кълбото нерви, което ме въртя няколко дни преди матурата. Малко или много на другите изпити знаех, че не всичко зависи от мен. Знанията, които е трябвало да покажа са били много моментни, субективни и базирани на голяма доза късмет (т.е. ако се изложиш съвсем може да прехвърлиш вината и на други). С матурите (най-вече тази по БЕЛ) за мен не беше точно така. Там трябваше да приложа точно определени знание в точно определен момент и знаех, че ако се изложа вината ще си е само моя. Това естествено не се отнася до въпроса "Дали ще я взема?", при мен ситуацията е "С колко? Трябва да е над 5,50" :D.

Ако трябва да дам някакъв съвет на останалите, на които им предстои матура и от нея им зависи много, просто слушайте в час. Не е ракетно инженерство. Не е трудно да слушаш в час, да си пишеш плановете и месец преди матурата да си направиш един основен преговор (и естествено да се молиш да ти се падне плодородна тема...). 

Е, понякога определено ти писва....

3. "Балът" - Това е денят с голямото "Б". Това е един ден, за който се трошат маса пари и за който си кълбо от нерви, защото тези маса пари трябва да се оправдаят. Балът е явление, което е доста противоречиво. И ако трябва да разгледам всеки един различен аспект от баловете ще си стоя тук да щракам по клавишите до другия 24 май. Затова ще обясня какво е балът за мен. Балът има много излишни помпозни елементи, които не ми допадат. Всичкото това приготовление наистина е в повече, всичките тези пари само за едното парти са грешни. И въпреки това, аз също бях завъртяна в омагьосания кръг на всичко това, което се изисква от една абитуриентка. Пробни прически и гримове, шиене на рокля по поръчка, множество проби, докато стане готова, търсене на чанти, обувки и бижута. Да, преживях го всичко. Да, понякога определено беше отчайващо и досадно. Но и не, не съжалявам за нито едно от тези неща. Ако зависеше от мен и само мен, може би балът ми щеше да протече малко по-скромно, но къде, за да угодя на голямата си рода, къде за да не приличам на тотален аутсайдер до красивите си съученички, се спуснах по влакчето на ужаси и радости наречено БАЛ. И сега, вече три дни по-късно, когато всичко се е уталожило и успокоило мога най-спокойно да погледна назад и само да се усмихвам. Да се усмихвам, гледайки множеството снимки, които ми останаха за спомен. Да се смея на дреболиите, които ми се струваха големи проблеми около организацията. Да плача от радост, гледайки гордите погледни на роднини и приятели, който ме удостоиха с присъствието и вниманието си. Не бих могла и да искам да покажа изцяло признателността си към родителите и прародителите си, който вложиха толкова труд и много средства в това да направят моят бал незабравим и невероятен. Благодаря Ви! ♡ 

Най-прекрасните родители, които са неотлъчно винаги до мен.

Невероятно красивият ми кавалер, без чието мрънкане бала ми нямаше да е същият.

Най-най-най-красивите и стилни момичета. 

Ала най-вече хората на деня. Въпреки всички викове, крясъци, спорове и сълзи, най-най-най-задружният кл"А"с. Без вас нямаше да съм наполовина човекът, който съм днес. Благодаря Ви, че ми помогнахте да се изградя като личност и характер, че ме ядосвахте и ме разсмивахте, че независимо от всичко оставаме с най-добри чувства един към друг и с трепети за много нови срещи в бъдеще.
Никога няма да Ви забравя. ♡♡♡
А, и извинявайте, ако има нещо...

На добър час, прекрасни мои, светът е в краката Ви, възползвайте се!