"Хари Потър и Философският Камък"

Много трудно пишеш ревю за книга, която характеризира цялото ти детство. Е, целият ХП феномен характеризира цялото ми детство, защото към книгите посегнах чак когато бях на 12. Бих казала, че това си беше повратна точка. Литературният ми живот се дели на преди и след Хари Потър книгите. Преди да оценя колко голяма част от мен ще се превърна литературата. Преди да разбера каква наслада ми носят различните вселени, скрити между страниците. Преди да осъзная каква сила ти дават думите. Пиша ревю за тази поредица почти целия си съзнателен живот. 5те звезди те са сигурни, няма какво да го дискутираме. Те са сигурни за всички 7 книги.
Дори не знам как да започна ревю на любимата си книга.
Един от най-ярките ми спомени точно с тази книга е моментът, когато я получих. Беше на 13 ми рожден ден, лятото на 2008. Един от подаръците ми беше "Философският камък" и "Стаята на тайните". Подари ми ги най-добрата ми приятелка. Беше изрисувала първите две бели страници на книгите с цветни маркери и безброй пожелания. Бях фен на филмите още от както бях на 6, тоест почти 13-14 години. Баща ми беше взел първият филм на касета от видеорента до нас. И от тогава съм меко казано обсебена. Няма как да ме разберете, ако не сте били част от това. Както и да е, бях гледала (безброй пъти) филмите, но дълги години отказвах да прочета книгите, просто защото "не обичах да чета". "Четенето (цитирам дебилната 12-годишна аз) е скучно, няма смисъл да си правя труда, те нали и без това ще излязат на филм..." 

Та, Философският камък, Стаята на тайните и Затворникът от Азкабан се превърнаха в най-добрите ми приятели за цяло лято. Помня ясно как започнах Философският камък още същата вечер, като трябваше междувременно да чета и "До Чикаго и назад" (по училищна презумпция). Лятото продължи по същия начин. Аз се криех от майка ми и баба ми, за да чета Хари Потър, докато те ме гониха с До Чикаго и назад, бай Ганьо и Немили, Недраги. (Това да са ми проблемите и сега...). Свързвам още тази книги с безделието в сърцето на Странджа. Това беше последната дестинация всяко лято преди училище. Август прекарвах на село със сестра ми и баба ми. Гробната тишина вечер, единствено звука на жетварки и щурци, докато Хари, Хагрид, Хармаяни и Драко търсят ранени еднорози в Забранената гора.
Аз не съм човек, който препрочита книги. Гузно ми е към всички други, които предстоя да прочета. Някак си няма смисъл, вече всичко ми е познато. Плюс това всяка книга се характеризира със специално място от живота ми. Тя вече е напоена със спомени, не ми е работа да ги меша, да ги променям. Наистина много ми се иска книгите да си останат с първоначалните си спомени, от първото ми четене. Честно да си кажа предпочитам да свързвам Философския камък с лятото на 2008, отколкото със самотата и меланхолията на студентски живот, вече твърде далеч от детските спомени. И въпреки това с радост забелязах (все пак са минали има-няма 7 години от последния ми прочит), че съм забравила много детайли. Страшно много. Е, знам какво се случва накрая, но това никога не е най-важното. Детайлите, дяволът се крие в детайлите, а те ми убягваха. Чувствах на моменти сякаш чета за първи път, като постоянно ме връхлитат стари, отдавна забравени спомени. Почти ме е срах какво биха събудили следващите книги. И същевременно нямам търпение.