Човек на годината

Малко хора заслужават това название. Още по-малко пък биха оправдали това название, веднъж получи ли го. За такова гласуване много шум (да не кажа никакъв) не се вдига. Разбирам, това не са избори – нито парламентарни, нито президентски. Никой не крещи „ОСТАВКА“, никой нищо не окупира, никой не е ранобуден, като цяло всички спят. Не се налага с кебапчета да подкупваме три кервана роми. Не е нужно да викаме Петя Буюклиева да ни пее химна, нито Мишо Шамара да ни отстоява позициите. Целият този цирк и половина не се разиграва, заради едното прозвище „Човек на годината“, заради едното кликване в някакъв си сайт. Че защо ли?

„Наградата „Човек на годината“ се присъжда за постъпки или практики, които са насочени към утвърждаване и защита на основните човешки права и изхождат от предпоставките на справедливостта и човешкото достойнство като абсолютна стойност.“

Маловажни въпроси, общо казано, с които българският народ не бива да бъде занимаван. Не ни интересуват „защитата на човешките права“, за които иначе със зъби и нокти се борим. А вече далечни теми като „справедливост“ и „човешко достойнство“ са ни безинтересни. Абе, щом можем сеир да гледаме и един друг през екрана на телевизора да се плюем за какво ни е справедливост и достойнство. Момент, започва VIP Brother All Stars, ще гледаме разновидности от Златки – черни, бели, руси и кафяви. Като цяло от важни, по-важни въпроси, които изискват нашето пълно, зомбирано внимание.

Всичко друго, но не и тежки теми като „Човек на годината“. Защото ние вече рядко отдаваме голямо внимание на добродетелите, които поставят даден човек на върха на хуманитарната йерархия, където би седял и човекът на годината. Сякаш ни е по-лесно да гледаме все през чифт черни очила, с ниска видимост, защото някой е стъпкал розовият ни чифт и го е направил на сол. По-лесно е да гледаме кусурите, недъзите, проблемите, за да можем накрая отново да бъдем жертвите на тежкото иго на двадесет и първи век и да издъхнем в упрек „Никога няма да се оправим“, когато си лягаме вечер. Нека ви кажа кой може да бъде човек на годината. Някой, който поздравява, когато влиза в магазин. Някой, който би купил цветя на жена си без повод. Някой, който вечер вместо да си пусне хитовото реалити шоу, ще изгаси телевизора и ще попита дъщеря си как е минало в училище. Някой, чието четиво преди сън не са „Фейсбук“ късметчета, а истинска, качествена литература. Някой, който си обещае, че ще спре цигарите от понеделник и наистина го направи. Не е нужно много, никак даже. Не е нужно да откриеш нов химичен елемент или пък лек за рака, за да те именуват „Човек на годината“. Голямото постижение е пътека от множество малки. Достатъчно би било само с едно единствено качество да се отделиш от масата хората, които плюеш, но и на които иначе до болка приличаш. Човек на годината може да бъде всеки. Хора на годината можем да бъдем аз и ти.