Спомени

Почти смешно е как нещо малко може да въздейства на нас сантименталните човеци толкова много. Първите няколко тона на песен, забравена в чекмеджето снимка, миризмата на парфюм и безброй още малки неща. Всички сме се сблъсквали с поне някое от тях

И досега, когато чистя из основи стаята си и открия тестер от парфюм, изхабен преди години, или бележка, писана преди време, се отпускам на земята и просто я гледам. Гледам я, лепнала възможно най-глупавата усмивка на лицето си, с почти насълзени очи, докато разигравам спомена в главата си отново и отново, докато вече не се чувства като спомен, а като сюреалистична действителност или пък реалност, която вече не е моята. Спомените са кондензация на мисли в съда с кипяща вода, наречен черепна кутия. Те се превръщат в капчици, кои от кои по-красиви, изящни, отразяващи лазурна светлина и добре оформени. С течение на времето обаче новите капчици, изместват старите и ги оставят да се изпарят. Те изчезват завинаги и размиват напълно представите ни за изминали моменти, събития и лица.

Помня как като бях малка майка ми имаше един кафеникаво-червен шал, попил нейният парфюм. Не се сещам как точно ухаеше, но знам, че беше мека, сладка, ненатрапчива миризма, която ми напомняше за нея, напомняше ми за вкъщи и внасяше в малкото ми детско сърце една сладка доза на успокоение и упоение на насладата от майчината любов. Понякога просто го крадях от шкафа й, взимах го с мен в леглото и се увивах с него през зимата, докато заспях. С него около врата си бях топла, сигурна и… у дома. Тя, естествено, винаги ми се караше, че й го взимам, но аз никога не й обясних причината, защото просто не бях и досега не съм човек, който би обяснявал за малките си странни, сантиментални привички. Загубих му следата на този шал. Не си спомням точната шарка, не си спомням сладката миризма. Шалът се превърна с поредната капчица, която изгуби своята форма и яркост. Спря да отразява лазурната ми тогавашна реалност. Поредната сюреалистична действителност, която сякаш вече не е моя. Спомените са обречени да избледнеят. Те са създадени по този начин с някаква цел. За да се изпарят.