Ааааа.♡
Няма такова чувство. Няма, казвам ви.
Да си се върнеш в своя си град.
Да си се разхождаш по своите си улици.
Със своите си хора.
Запътили се съм нашите си места.
Да си се смеем на нашите майтапи.
Да си слушаме нашата музика.
Аааа ♡ Остава. Аааа, тези прекрасни мъже с красивите им гласове и красивите им мелодии, и красивите им текстове. Поезия. Цялото им същество. Симфония. Обичам ги. Определено много ги обичам тази вечер. Защото тази вечер ме отвеждат вкъщи. Ама вкъщи от преди точно 2 години. Малката 17-годишна аз, обикаляща същите барове, по същите улици, със същите хора, пееща същите песни. Колко много ми липва, няма как да ви кажа, да ви опиша, да ви разкажа. Защото и да го направя няма да е същото. Защото трябваше да сте там. Да ни видите колко бяхме щастливи. И волни. И шоколадови. И rock’n’roll song designer-ски. И остава-щи.
Защото въздухът онази нощ също бе студен.
И мъгла пак имаше.
И светлинки пак в мрака проблясваха.
И хора по Александровска нямаше.
И Альошата - и тя бе празна.
И барът - пак пълен.
И песните - все същите.
А сега… сега е някак друго.
Двегодишно по-различно.
И ние не сме същите хора.
Е. Майната му.
Нали пак сме щастливи.
Дори и 2 години по-стари.
Дори и 2 години по-обеменени.
Дори и 2 години по-променени.
Нали… нали пак остава-ме…
Няма такова чувство. Няма, казвам ви.
Да си се върнеш в своя си град.
Да си се разхождаш по своите си улици.
Със своите си хора.
Запътили се съм нашите си места.
Да си се смеем на нашите майтапи.
Да си слушаме нашата музика.
Аааа ♡ Остава. Аааа, тези прекрасни мъже с красивите им гласове и красивите им мелодии, и красивите им текстове. Поезия. Цялото им същество. Симфония. Обичам ги. Определено много ги обичам тази вечер. Защото тази вечер ме отвеждат вкъщи. Ама вкъщи от преди точно 2 години. Малката 17-годишна аз, обикаляща същите барове, по същите улици, със същите хора, пееща същите песни. Колко много ми липва, няма как да ви кажа, да ви опиша, да ви разкажа. Защото и да го направя няма да е същото. Защото трябваше да сте там. Да ни видите колко бяхме щастливи. И волни. И шоколадови. И rock’n’roll song designer-ски. И остава-щи.
Защото въздухът онази нощ също бе студен.
И мъгла пак имаше.
И светлинки пак в мрака проблясваха.
И хора по Александровска нямаше.
И Альошата - и тя бе празна.
И барът - пак пълен.
И песните - все същите.
А сега… сега е някак друго.
Двегодишно по-различно.
И ние не сме същите хора.
Е. Майната му.
Нали пак сме щастливи.
Дори и 2 години по-стари.
Дори и 2 години по-обеменени.
Дори и 2 години по-променени.
Нали… нали пак остава-ме…
♡
Няма коментари:
Публикуване на коментар