За Библиотеките

 За първи път в този блог смятам да направя едно малко обръщение към всички вие, които имате някоя-друга излишна книжка, събираща прах на рафта.

Преди броени минути се върнах от библиотеката до нас, на която аз и сестра ми сме дългогодишни читатели. От доста време взимам книги от там, но никога до сега не ми беше идвало на ум да даря няколко, докато майка ми не ме убеди да ги попитам дали събират дарения. След като установих, че не би било проблем, разгледах рафтовете вкъщи и забравените шкафове с книги. Оказа се, че притежавам купища детски книги, които просто вече нямам къде да побирам. Затова заделих тези, които не символизират особено дълбоки сантиментални, детски спомени за мен и ги сложих в един кашон, за да ги занеса в библиотеката на другия ден. На брой се оказаха около двадесет.
На работа беше различна библиотекарка от тази, която попитах предишния ден, но и тя не се възпротиви на моето дарение и разгледа книгите. Изненадващо и същевременно невероятно приятно ми стана, когато лицето й грейна. От все сърце ми благодари за милия жест и беше изключително впечатлена от доброто състояние на книгите. Разказа ми още, че по-рано същия ден друг човек е дарил книги, но те били в изключително критично състояние: мухлясали, надупчени от молци, миришещи на плесен и старо. Не могли да му откажат, защото привидно мисълта му е била добронамерена.
Жената отново ми благодари, подпечата книгите ми и написа моето име като дарител на кориците.
След това реших, съвсем непреднамерено да мина покрай детската секция, защото не бях ходила там от както бях 6 клас, защото и е в друго помещение. В секцията за възрастни има всякакви книги. И стари, и нови, и добре запазени, и не до там такива. Но в помещението за детска литература цареше пълна пустош. Рафтовете бяха наполовина празни, книгите бяха в окаяно състояние, детските списания не бяха подменяни от 1970 г., повечето енциклопедии и те не задминаваха много тази година, изключително стари, вероятно с вече погрешна и остаряла информация. Една библиотека не бива да изглежда по такъв начин, не е редно. Особено детската.

Замисълът на тази моя история е да агитирам всеки един, които чете това в момента, да се огледа вкъщи, да прерови старите си рафтове, шкафове и чекмеджета за книжки, да види с какво разполага и с какво би се разделил и да го дари на най-близката библиотека. Позволете и на други да се порадват на тези страници, които са занимавали и вас някога.

И още нещо библиотеките не са сметища, където да зарежете всичко непотребно под формата на хартия. Не дарявайте само книги, които са пред разпадане, пред разграждане, такива, които вече не се търсят и не се четат. Библиотеката е институция, която не е от днес за утре. Трябва да се пази. Не си заслужава да се погубва.

А и само мисълта сама по себе си, че някой някъде ще отвори твоята някогашна книга, ще й се наслади и ще види името ти на корицата, е повече от удовлетворяваща.
Направи го за някого другиго, направи го и за себе си.