Познатият ни вече
график – 7:00ч. ставане, 7:30ч. закуска, 8:15ч. тръгване – днес вещаеше
Швейцария и дълъг път до Франция и градчето Орлеан, последната спирка преди Париж.Женева
не е далеч от нашия хотел в Анемас и в 8:30ч. вече сме на път.
Женева. Ах, красива,
изящна, елегантна, скъпа Женева. Думите не ми стигат да опиша колко прекрасна е
Женева. Въпреки че на теория е в Швейцария, Женева мирише на френска култура.
От градите, през заведенията, до хората – всичко крещи вкус, класа и естетика.
Влюбих се в Женева – в красивите малки улички, в оживените булеварди, в
красивите женевианци, в скъпите магазини, в женевското езеро и кафенетата по
него, и вкусното капучино. Толкова изумително прелестен град. А най-хубавото е,
че е далеч от най-големите туристически зрелища и на воля можеш да се порадваш
на женевианци, на атмосферата, на неподправената красота на самия град.
Сериозно се замислям за следващата ми екскурзия – щателна обиколка из
Швейцария. За тази цел обаче ще се наложи да спестявам няколко години, за да
мога да си позволя ежедневно от кафето за 7€ и
скрежината от 12€, да не говорим за едно прилично хапване в ресторант.
В Женева успяхме да
видим цветния часовник, чиято цветна украса се сменя на сезон и огромният
женевски фонтан, бълващ алпийска вода и раздира с невероятната си мощ иначе
спокойното езеро.
Интересен факт е, че
катедралите, църквите, както и всякакви други религиозни храмове ме потискат
изключително много. Винаги ми изглеждат студени, неприветливи, даже плашещи.
Дори италианските храмове със златния си обков и детайлна изработка не ме
трогват особено – по-скоро ме карат да се чувствам малка, незначителна и жалка.
Катедралата „Св. Петър“ в Женева обаче е единственият религиозен храм, в който
някога съм влизала и не ме е карал да се чувствам по този начин. Даже напротив,
за първи път църква всъщност ми подейства успокояващо, за първи път седнах на
онази пейки, наредени в колони едни зад други, и се наслаждавах на мястото. Не,
не защото е впечатляваща като тези във Ватикана. С нищо друго не се различаваше
от повечето катедрали, в които съм била. Но нещо в огромния орган зад нас или
пък в изящния, цветен стъклопис, който пречупваше слънчевата светлина в ивици
от цветна феерия, ме замайваше и ме успокояваше повече от обикновено. Някак си
правеше „престоя“ ми в Божия дом не толкова хммм догматичен (ако ме разбирате).
Продължихме из парка
на женевския университет, който ни отведе от Паметника на реформаторите –
дълга, поне 100 м. стена, изобразяваща със статуи и бюстове най-известните лица
на хората, проповядващи идеите на Просвещението. След което се върнахме отново
в зоната, близо до фонтана, където се отдадохме на кратка почивка преди
тръгване. Видяхме и паметника на Жан Жак Русо (един от Реформаторите) –
градската гордост на Женева.
Дългочасовото ни
пътуване до Орлеан беше разкрасено от изумителната гледка, разкрила се пред нас
от величествените Алпи, докато се издигахме с лилавия автобус на 2000м.
надморска височина. Рядко оставам без думи, а пред заснежените върхове и
стръмните скали онемях. Пътувахме в проход, вграден в самите скали (простете
бедният ми географски речник, не знам точните терминологии). Всичко, което
погледът ти побира, гледайки през прозореца, са исполинските скали нагоре и
бездънната паст в пропастта надолу. Гледах разкрилата се прелест през сънените
си очи, положила глава на най-удобното рамо, докато ушите ми пукаха от
налягането, заглушавайки монотонното боботене на двигателя, което ме унасяше
отново.
Пристигането ни в Орлеан
се осъществи привечер. Един път съм дошла във Франция и не смятах да изпускам и
миг от своята обиколка. Вместо да се отдам на заслужена почивка в удобните
легла, реших да се присъединя към по-голямата част от групата ни и да обиколим
малкото градче. Орлеан не е нищо особено наистина, но бях решена, че искам да
видя възможно най-много от Франция. Защото въпреки че Париж е много, не е
всичко. А градчетата като Анемас и Орлеан (както и Блуа на следващия ден) дават
по-ясна и цялостна представа за цялостната картина, която е Франция.
Катедралата в Орлеан, както и главният площад със статуята на Орлеанската дева
Жана д‘Арк придаваха един отминал вкус на малкото градче. Определено не
съжалих, че го разгледахме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар