По поречието на река Лоара във Франция има над тридесет запазени
(и/или реставрирани)замъци още от времето на Ренесанса. Четвъртият ден от
нашата екскурзия вещаеше обиколка на два от тези тридесет – този в областта
Шамбор и този в градчето Блоа.
Първата ни спирка беше Шамбор. Малка местност, която е известна
с големия си Замък в ренесансов стил, огромните тип версайски градини и множеството
кулинарни изкушения, които се произвеждат там. Замъкът сега прилича повече само
на крепост, отколкото на някога обитаван дворец. Вътре не са направени почти
никакви възстановки и реставрации. Сега празните, каменни зали се дават под
наем на различни художници и фотографи, за да излагат
произведенията си там.
Най-интересното
нещо в този замък беше „паралелната стълба“ проектирана от Леонардо Да Винчи.
Била е тотална сензация за архитектурата тогава. Съоръжението представлява
спираловидна стълба с два входа и когато двама човека влязат през двата
различни входа, до върха да не се засекат. Абе, сензация си е и за
архитектурата днес. :D
Преди да напуснем Шамбор разгледахме сувенирния магазин, от който си купихме
разни сладки и натурален шоколад, поръсен с лешници.
Втората дестинация за деня беше Блоа. Ние обаче решихме, че не
ние до повече дворци, понеже този не беше особено по-различен от първия и се
отдадохме на мокра разходка из дъждовен Блоа. Изключително сладко и кипро малко
градче, което разполагаше с множество сладки, кипри, малки кафенца и заведения,
както и интересни магазини, които държаха вниманието ни, докато не стана време
да си ходим.
Денят приключи в Париж. Най-накрая. Черешката на тортата на
цялото пътуване. Париж. Чудя се как да ви разкажа за Париж, като толкова хора
са го правили преди мен, без да звуча изключително клиширано. Ако сте чели „Ден
1: Бергамо и Италия“ и си спомняте как описах Италия като чернокоса красавица,
не мисля, че бих могла да сравня Париж с това. Той е толкова различен, многолик
и разнообразен, че да го затворя само границите на един пол, би било обидно.
Париж е всичко. Моментът, щом влезеш в Париж изведнъж всичко ти става ясно.
Разбираш защо този град е обект на толкова много любов, но също и на толкова
много омраза. Разбираш защо всеки световно известен писател, художник и човек
на изкуството като цяло, все някога през живота си е живял и творил в Париж. Париж
ти говори. Нашепва ти приказки за отминалите времена – за пищните кралски
дворове, за революциите, за мизерията, за болестите, за бохема. Париж танцува
кан-кан, пие вино, смее се в опиянено умопомрачение, прегръща те и те целува
страстно. Париж те обича, приветствате с отворени обятия и те пленява, показва
ти най-сладострастните си страни, защото знае, че може да предложи всичко на
всеки. Париж иска да ти се хареса, иска да те остави безмълвен, иска да те
накара да се влюбиш в него и да се върнеш. Той ще ти предложи изкуство,
архитектура, мода, кафенета, ресторанти, барове, ще те засмуче в центъра си и
после ще те остави на Монмартър. Добре дошли в Париж! Тук ще намерите всичко,
ще обикнете всичко и ще се върнете, „защото в Париж е безкраен празник“.
Прекарахме първия си следобед в Париж в разходки из градините
Тюйлери и по „Шанз Елизе“. В Париж е много лесно да се ориентираш, просто
защото всичко е толкова перфектно конструирано и подредено, че наистина няма
как да се изгубиш. А ако дори все пак успееш да се изгубиш, това ще е
най-изумителното приключение, защото всеки ъгъл крие своя чар, обаяние и история
и само чака да се обърнеш. Едни от най-големите забележителности на Париж удобно
са разположени на една голяма ивица от около 4 километра. От върха започва „Триумфалната
арка“, която дава началото на всеизвестната „Шанз Елизе“, дълга към 2 км,
пресичате една улица и сте на площад „Конкорд“, веднага след него започват
градините „Тюйлери“ и завършваме с музея на музеите „Лувъра. В този следобед
успяхме само да обходим градините „Тюйлери“ и да стигнем до легендарната
стъклена пирамида, входът към Лувъра и за първи път да му се насладя. Ах,
Лувъра, истинска сбъдната мечта. Мога да говоря с часове за него, но
предстоят посещения там, затова няма да
избързвам. Като за първи ден стигнахме само до средата на „Шанз Елизе“, което
се води парковата част, нагоре вече става търговска улица.
Денят беше изпълнен с повече емоции, отколкото слабото ми сърце
можеше да понесе, затова сигурно не е изненада, че заспах още в метрото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар