Слънцето изгря над красива Италия и точно в 7:00ч. вече бяхме на
крак за втория си ден от нашето малко европейско пътешествие. Очакваха ни
езерото Маджоре и трите естествени острова, принадлежали някога на фамилията
Боромео, а сега техните живи наследници и потомци.
През Ренесанса както Сфорца са управлявали Милано, а Медичите –
Флоренция, така и Боромеите са притежавали цялата област Лаго Маджоре, заедно с
трите острова – Изола Мадре, Изола Бела и Изол дей Пескатори. Сега техните
косвени наследници не населяват областта или островите, но влагат много
средства в това островите да са поддържани и в изряден вид като една от
най-посещаваните туристически дестинации в Италия.
Първият остров е Изола Мадре (т.е. о. Майка, защото е
най-големият от трите). Той е комбинация от огромен дворец в ренесансов стил –
предимно обран и аскетичен, обграден от най-изумителната ботаническа градина,
където се отглеждат множество редки растения, сред които се разхождат
най-свободно пауни албиноси. Съдейки по градините, раят наистина е място на
земята. В общи линии само сградата на замъка, въпреки реставрациите, е
оригинална. Мебелировката и множеството картини са възстановка, събрана от къде
ли не. Огромната галерия, завършваща с купол, стаята, където някога е отсядал
Наполеон и библиотеката със стари книжа ми харесаха най-много, главно защото бяха
най-автентично пресъздадени. След обиколката а замъка се изкачихме до
най-високата точка на градините, където е кафенето и спокойно се порадвахме на
секващата дъха гледка, като междувременно нахранихме и пауните, и врабчетата, и
всякакви други птици, които бяха повече от дружелюбни, след като едвам си
спасих мъфина от тях.
След час и половина на Изола Мадре, корабчето ни отведе до Изола
Бела. Името на острова „Бела“ отговаря буквално на действителността. Докато
Изола Мадре е по-автентичен и неподправен, Изола Бела е чисто призведение на
изкуството. Целият остров е във формата на гигантски кораб, бароковият дворец
впечатлява със своята пищност и детайлност, а градините, които си бяха просто
перлата в короната на острова, са изградени с идеята да приличат на едно от
старите чудеса на света – Висящите градини на Семирамида във Вавилон. И
действително наподобяваха една тяхна съвременна реставрация – огромна десететажна,
тревиста пирамида.
Островите бяха най-прекрасното място. Въпреки че са изкуствено
поддържани, за да привличат туристи, от тях струи духа на едно отминало, досущ
като излязло от приказка, време.
Останалата част от деня
прекарахме в Изола дей Пескатори, който остров е най-малък и се пълен само с
магазини за сувенири и заведения. Хапнахме по едни спагети и се отправихме към
Швейцария. Въпреки че дестинацията ни за ден трети беше Женева, нощувахме във
Франция. На 10км от границата се намира едно малко френско градче – Анемас,
където приключи денят ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар