Грее слънце и с лъчите си мами,
а леден вятър в кожата рани прави.
Заслепява очите, лъже сетивата,
а въздухът злобен събаря листата.
Сблъскват се в контраст 2 стихии
и моля се болката и тъгата да отмий.
Защото навяват ми спомени жестоки
и отварят рани едвам зараснали – дълбоки.
Промяната виждаш и със затворени очи,
а въпроси безброй, пред отговорите мълчи.
Спокойствие намираш само във съня,
а сълзите отмива само дъжда.
А сега дъжд има много, но уви
не и в слънчеви,
студени дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар