Танц

В Танц бавен се две тела люлеят
и желания горещи в душите им тлеят.
В едно се сливат, в едно се разделят
И нито момент от вечността не пилят.

А нощта е тъмна, безкрайна почти
и душата в екстаз отново крещи,
не чувства умора, да спре не желае,
с пореден допир сетивата тежко да омае.

Танцът продължава със сила нова,
любов инжектира сладострастна отрова.
Ала вместо болка, има само обаяние,
тъй нежно, безспирно, нестихващо желание.

А тъмна е нощта, прекрасна дори
и те двама прегърнати, а стаята мълчи.
Ще помни вечно прелестното им влечение,
а сънят внася блажено, заслужено упоение.