Здравей! Буден ли си? Отвори очи! Широко.
Огледай се! Погледни отражението си в огледалото. Нека ти задам един
въпрос. Свободен ли си?
Мълчиш. Не знаеш или не искаш да си признаеш. Е? Виж си ръцете, погледни скъпия си марков часовник, тежката гривна, златния синджир около врата ти. Нека ти представя - твоите окови. Без значение колко здраво си работил, за да притежаваш всички тези, все пак безсмислени предмети, сега си стигнал до момента, когато ТЕ те притежават. Ти си техен роб, техен слуга. Не можеш да се откажеш от тях, нали? Не би могъл да оставиш колата, апартамента, компютъра и телефона, които струват повече от отколкото някои хора печелят за десет години. Е, би ли могъл да оцелееш без тях? Твоите нови „семейство“ и „приятели“. Пак мълчиш. Сега ли осъзнаваш това? Чак сега ли разбираш, че всичката пот, която се е ляла от гърба ти и всичко придобито ще е окаже по-вредно, от колкото полезно? Не?
Добре. Нека ти обясня. Казано с най-прости думи: Ти никога няма да бъдеш свободен! Вече е твърде късно за теб.
Всеки човек си мисли за едно нещо, щом се замисли за бъдещето: Добре работа, за да може благополучно да осигури бъдещото си семейство. И някои успяват. Можеш да отметнеш ‚намирането на добра работа‘ от своя списък. И сега какво? Работиш ли, работиш и банковата ти сметка се пълни ли пълни и ти купуваш все по-къпи и по-скъпи неща – дрехи, коли, къщи. След време нещата, които купуваш стават все по-безсмислени и по-безсмислени – телефони, компютри, неща, с които кичиш дома си и прочие. Нулите на банковата ти сметка се увеличават и ти продължаваш да купуваш. Бавно, но сигурно всяко нова придобивка заема място, изземва от душата ти, краде от нея, докато не остане празна, за да могат те да се нанесат там. И сега си обсебен, пристрастен.
И ето го пак отражението ти, вдъхващо респект, че дори и страх, изтупано, облечено изискано. Не изглеждаш зле. А сега изпразни джобовете си! Подай ми портфейла си с всичките пари, кредитни карти и чекови книжки. Е, по-различно ли се чувстваш? Чак изражението ти се промени. Вече не си толкова сигурен, няма го вдъхващото уважение лице, изглеждаш помръкнал, даже малко тъжен. Приличаш на птичка, чиито крилца току що са били отрязани. Кой да помисли? Силата на този, иначе страшно изглеждащ, човек се крие в този малък предмет, които той извади от джоба си. Кой да помисли, че същият този човек е контролиран от едни малки, тънки, шарени хартийки. Нима не са това? Шарени хартийки. Могат да бъдат скъсани, изгорени, смачкани и изхвърлени и все пак са по-силни от мен и теб. Те могат да бъдат най-големият ти приятел и най-страшния ти враг. Те променят хората. Като паразити са. Влизат под кожата ти, изсмукват мозъка ти. Ние сме зависими от тях. Като наркомани, чакащи следващата си доза.
А, ти все така мълчиш. Защо не говориш? Кажи нещо, защити се! Кажи ми, че греша. Не можеш? Ти сам знаеш, че така, нали? Дори те е страх, страх те е какво ти причиняват, страх те е за душата ти. Вече нищо не можеш да направиш. Колко жалко! Радвам се, че ме чу най-накрая. Аз се опитах да те предупредя, но ти все ме караше да мълча. Сега се върни при своите шарени хартийки, с тях вече ставаш някой. Но аз съм твоята съвест, мен не можеш да купиш. Аз съм твоята истина и спасение, мен не можеш да заблудиш.
Мълчиш. Не знаеш или не искаш да си признаеш. Е? Виж си ръцете, погледни скъпия си марков часовник, тежката гривна, златния синджир около врата ти. Нека ти представя - твоите окови. Без значение колко здраво си работил, за да притежаваш всички тези, все пак безсмислени предмети, сега си стигнал до момента, когато ТЕ те притежават. Ти си техен роб, техен слуга. Не можеш да се откажеш от тях, нали? Не би могъл да оставиш колата, апартамента, компютъра и телефона, които струват повече от отколкото някои хора печелят за десет години. Е, би ли могъл да оцелееш без тях? Твоите нови „семейство“ и „приятели“. Пак мълчиш. Сега ли осъзнаваш това? Чак сега ли разбираш, че всичката пот, която се е ляла от гърба ти и всичко придобито ще е окаже по-вредно, от колкото полезно? Не?
Добре. Нека ти обясня. Казано с най-прости думи: Ти никога няма да бъдеш свободен! Вече е твърде късно за теб.
Всеки човек си мисли за едно нещо, щом се замисли за бъдещето: Добре работа, за да може благополучно да осигури бъдещото си семейство. И някои успяват. Можеш да отметнеш ‚намирането на добра работа‘ от своя списък. И сега какво? Работиш ли, работиш и банковата ти сметка се пълни ли пълни и ти купуваш все по-къпи и по-скъпи неща – дрехи, коли, къщи. След време нещата, които купуваш стават все по-безсмислени и по-безсмислени – телефони, компютри, неща, с които кичиш дома си и прочие. Нулите на банковата ти сметка се увеличават и ти продължаваш да купуваш. Бавно, но сигурно всяко нова придобивка заема място, изземва от душата ти, краде от нея, докато не остане празна, за да могат те да се нанесат там. И сега си обсебен, пристрастен.
И ето го пак отражението ти, вдъхващо респект, че дори и страх, изтупано, облечено изискано. Не изглеждаш зле. А сега изпразни джобовете си! Подай ми портфейла си с всичките пари, кредитни карти и чекови книжки. Е, по-различно ли се чувстваш? Чак изражението ти се промени. Вече не си толкова сигурен, няма го вдъхващото уважение лице, изглеждаш помръкнал, даже малко тъжен. Приличаш на птичка, чиито крилца току що са били отрязани. Кой да помисли? Силата на този, иначе страшно изглеждащ, човек се крие в този малък предмет, които той извади от джоба си. Кой да помисли, че същият този човек е контролиран от едни малки, тънки, шарени хартийки. Нима не са това? Шарени хартийки. Могат да бъдат скъсани, изгорени, смачкани и изхвърлени и все пак са по-силни от мен и теб. Те могат да бъдат най-големият ти приятел и най-страшния ти враг. Те променят хората. Като паразити са. Влизат под кожата ти, изсмукват мозъка ти. Ние сме зависими от тях. Като наркомани, чакащи следващата си доза.
А, ти все така мълчиш. Защо не говориш? Кажи нещо, защити се! Кажи ми, че греша. Не можеш? Ти сам знаеш, че така, нали? Дори те е страх, страх те е какво ти причиняват, страх те е за душата ти. Вече нищо не можеш да направиш. Колко жалко! Радвам се, че ме чу най-накрая. Аз се опитах да те предупредя, но ти все ме караше да мълча. Сега се върни при своите шарени хартийки, с тях вече ставаш някой. Но аз съм твоята съвест, мен не можеш да купиш. Аз съм твоята истина и спасение, мен не можеш да заблудиш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар