Ах, мило мое момче!

Ах, мило мое момче!

Защо си толкова красиво?

Отношението ти към всички, тъй мило!

А в очите  пламъче игриво!

Ах, мило мое момче!

Твоят поглед те разкрива,

зад тъмните очи милостта замира

зад прекрасните черти милостта загива.

Ах, мило мое момче!

Да владееш всичко мислиш, че умееш,

а само смут и разруха след себе си сееш,

криейки се зад усмивка бяла, ах, как грееш.

Ах, мило мое момче!

Как успя всички да заблудиш?

Всеки чужд план да осуетиш?

И всички ненужни да заличиш?

Ах, мило мое момче!

Ще се опариш! С огъня само си играеш!

Знам, че всеки може да заблудиш, омаеш.

Ако колко мъка и болка причиняваш, не хаеш. Нали?

Ах, мило мое момче!

Ах, красивото лице, ах, милите черти!

Ами вкочененото сърце?

Кой леда ще разтопи?

Кой сълзите ще подсуши?

Ти няма вечно да си смел,

и силата, и волята ще видят крайния си предел!

А дали тогава някой ще е там,

да ти държи ръката, за да не останеш сам?

Ах, мило мое момче!

Замисли се ти,

колко мъка и болка причини!

Сега се спри и почини!

Време е за сън.

Затвори очи…