Опасна ли е глупостта?

Хората управляват света. Приема са, че хората са единствените същества на планетата, които са способни да мислят логично и не са водени от простия инстинкт за оцеляване и самосъхранение както при животните. Вярно или не факт е, че хората властват нас всичко днес. Покорили са както най-високата, така и най-ниската точка на планетата. Човекът е истинско чудо на природата. Сложна система, подчинена на чувствата и разума. Но колкото и невероятна машина да е това човекът, той не е перфектен. Даже напротив. Човекът е възможно най-отвратителното, егоистичното, алчно, превзето, нечестно, подмолно и противно същество, ходещо по земята. Независимо колко грубо звучи, това си е самата истина, колкото и болезнена да се окаже тя.

На хората са им познати седем смъртни грехове и съответстващите им седем добродетели: похотливост - целомъдрие, чревоугодничество - лишение, алчност - щедрост, гняв - търпение, леност – трудолюбие, горделивост – смиреност, завистничество – добродушие. Това са четиринадесет, добре познати на човека, качества. Те ни изграждат и до степен определят. За да „работи“ „машината“ човек добре, седемте грехове и седемте добродетели трябва да бъдат във равновесие. Вечната битка между доброто и злото е добре видима и в този случай. Има както добри, така и лоши хора. Те биват определяни в зависимост кои качества надделяват.

Седемте смъртни грехове са морална категория от християнската етика, експлоатирана от Римокатолическата църква. Не е точно как са се, но по мое мнение са изпуснали едно много важно качество – глупостта.

За мен глупостта е главната причина за упадъка и невероятната деградация на нашето общество. Това е възможно най-тежкия порок на нашето съвремие. На почит уж е рационалното и трезво мислене, но от това, което аз виждам никой нито мисли, нито разсъждава. Позволяваме на хората да ни лъжат, да ни манипулират, заслепяват. И след това всички обвиняваме някого другиго за случващото се по света. Всичко, което трябва да направим е да отворим широко очи, да махнем превръзката от очите си да се огледаме. Какво стана с теорията, че човекът е единственото разумно мислещо същество?! Нали всички хора контролират света? Така поне трябва да бъде. Но в действителност само някои контролират, а други само следват.

Толкова ли сме глупави? Сякаш сме оперирани от способността да мислим. С всеки изминат ден затъпяваме все повече и повече. Мозъците ни заленяват, разтапят се, стават на пихтия, течност, изпаряват се, няма ги. Сега вече не мислим, не можем, дори и да искаме. И какво остава да се водим от простоия инстинкт за оцеляване и самосъхранение. Е, сега не приличаме ли поне малко на диви животни?

Толкова е жалко, настина. Прекарване една трета от живота си в училище. Учим, четем, полагаме изпити, получаваме оценки, които се предполага, че измерват знанията. Измислена скала от две до шест, с която се борим всеки ден. Знания, знания, знания. И с каква цел? Да поумнеем. Но какво всъщност получаваме? Суха материя от книги и учебници. Информацията я имаме, паметта на мозъците ни се пълни и ние пак оставаме глупави, щом позволяваме целия ни живот да бъде насочван и манипулиран от някой друг. Марионетки на училищната система, марионетки на държавата, марионетки на света.

Виждаш ли колко опасна е глупостта? Тя те кара да ослепяваш, онемяваш и оглушава. Не функционираш правилно. Сякаш голяма и важна част от теб вече не работи. Превърнал си се в глупак. Независимо колко висок е коефициентът ти на интелигентност си оставаш простия наивник, чийто мозък вече го няма.