Sofia Rocks Festival 2012

Ден 1:

Като цяло първия ден беше леко разочароващ. Болшинството от групите бяха ревящи, дерящи се, викащи, стържещи индивиди, които чувах за първи път.

Haven Shall Burn – те ми бяха напълно достатъчни, за да си направя извод за предишните 2 групи, който (слава богу) изтървах. Комбинацията на ревящи, дерящи се, викащи, стържещи индивиди, които чувам за първи път и безмилостното парещо слънце, нямаше да ми е приятна!

Clawfinger  бяха следващите. Те бяха (лично за мен) най-добрите за вечерта. Може да разбереш, че една група е наистина добра, когато успеят да те вдигнат на крака, да те накарат да подскачаш без да знаеш и една тяхна песен.

Trivium – тях очаквах най-много. Не ги бях чувала, но отзивите бяха добри и бях в настроение за адската разбивация. Е да, ама не…  Харесаха ми толкова, че си тръгна на втората песен.

И с това завърши първата вечер.

Ден 2:

За Ден 2 бях твърдо решена да отида от началото и, естествено, да остана до края. Почти спазих обещанието си, пропускайки само D2.

Ugly Kid Joe – слушайки част от старите им песни, бях останала с впечатлението, че са доста мелодични, тип хард рок, средата на 80-те. Но се оказаха с един доста по-различен стил, вероятно изменен с годините. И въпреки това ми харесаха  ^^да не говорим и за момичето н барабаните, която беше същински звяр, отвя ни! Не съм сигурна, че и половината мъже барабанисти от другите групи бяха и наполовина толкова добри, колкото нея. 

Whithin Temptation – те бяха наистина много силни. Вокалистката имаше космически глас. Единственият недостатък беше, че свириха по светло и чувството и емоцията бяха съвсем на ниво. Щеше да се получи доста по-добре, ако бандата беше излязла по-късно. За жалост обаче, аз дори не спях да им се насладя качествено, защото бяха прекалено заета да попивам пропитата си с бира коса и тениска, защото, видиш ли, едно много симпатично семейство реши, че ще се залива с бира и аз и моят късмет отнесохме единия удар.

След поредната половинчасова почивка между всяка група, аз, вече вмирисана на пот (моя и чужда) и бира, за жалост, разбирам, че дългоочакваните от мен Iggy Pop and the Stooges няма да участват. Затова времето за свирене на всяка група беше удължено с по 15 минути.

Kaiser Chiefs определено са едни от моите фаворити за фестивала. Не само, че бяха разбиващи, но и песните им бяха напълно подходящи за концерт. Успяха да вдигнат хората от седалките на крака, а правостоящите да пеят и подскачат на песни, които не бяха чували. Фронт-менът беше истински звяр. Тълпата полудяваше само от неговото присъствие на сцената. Те бяха перфектната подгряваща група за Headliner-ите. Зареди всички ни с невероятната си позитивна енергия, като слизаше от сцената, катерейки се по металните подпори, обикаляйки трибуните, за да поздрави феновете и да се снима с тях. Без съмнение посетилите фестивала ще ги запомнят и биха се върнали за втори концерт. Е, поне аз бих.