Събличам второто си аз

Тъмно е и лампите на къщите не светят дори. Всички спят. Градът спи с тях. А моите мисли са далеч от съня. И ето ме, прибрах се. Спокойствие,уединеност, топлота, уют. Влизам в стаята. В горещата юлска вечер,вятърът е милостив, повявайки хладинка през отворения прозорец. Затварям врата зад себе си, врътвам ключа и оставам сама. Сега вече мога да бъда себе си. Пускам чантата на земята, събувам неудобните обувки, изтривам грима,породен от чистата ми суета, свалям дрехите и сядам на пода. В тъмнината си седя и си мисля. Нима това съм аз?! Това крехко, беззащитно, чисто, голо същество, седящо на пода в задушната вечер. Оглеждам белите ръце,гладките крака, дългата коса, свличаща се по рамената ми. Да, това съм аз.Без фалша, без ненужните гримаси, без камуфлажа, без лицемерието, без излишното натруфено оборудване, което ми е нужно да изглеждам„представително” пред хората. Съблякох, буквално и преносно, своето ‘аз’.Всяка ситуация изисква различно мое ‘аз’. Това съм ‘аз’ пред хората. Това съм‘аз’ пред семейството. Това съм ‘аз’ пред приятелите и враговете ми. Толкова много аз-ове имам, че вече се обърках. И сред всичките тези мои личности,който ме разкъсват, коя всъщност към аз? Тази с широката усмивка и гръмкия смях пред хората? Тази, която винаги знае какво да каже и как да се държи пред семейството? Тази с острия език и хапливите закачки пред приятелите и враговете ми? Или това крехко, беззащитно, чисто, голо същество, седящо на пода в задушната вечер? Те всички са част от мен, както и аз съм част от тях. Но коя е истинската мен? Какво имат предвид хората,когато казват „Бъди себе си!” ?! Кое от всичките „аз-ове” е моето „себе си”?Невъзможно е имаме само по една самоличност. Ние хората сме прикрити шизофреници. Всички трябва да ни затворят в една бяла сграда и да ни тъпчат с лекарства, за да може да избият всичките мини-личности от нас.Тогава и само тогава ще имаме по една самоличност –едната такава празна,безизразна,с нищо по-интересна черупка. Това ще остане от нас. Тогава имали смисъл да затваряме хората по болници и други болезнено плашещи,стерилизирани учреждения, само защото те са решили да покажат пред света обезумелия шизофреник, който се крие във всеки един от нас? Лудостта на един е реалност за друг.Нима всички не сме малко луди? Нима не си говорим сами, не се питаме, че дори си й отговаряме, вътрешните дебати, които водим със себе си? Когато се двоумим, не се заблуждавайте, не е от ситуацията, това са просто две или повече от вашите скрити личности, които спорят в съзнанието ни.Множество души, въплътили се в едно тяло. Те си говорят, карат се, смеят се, общуват си. Да не би вие да имате само един вид настроение? Нима сте само тъжни или щастливи?Няма как да разкриеш второто си аз, понеже то не съществува, а ако съществуваше то по-скоро би било повече от едно. Всеки има по много‘аз-ове’. Някои все още не са ги открили. Други пък те първа си опознават.Трети пък са в непрестанни конфликти с тях. А четвърти са ги приели като една от многобройните части от себе си, разбират се прекрасно и живеят в хармония.Личността и всеки ‘аз’ е индивидуален сам по себе си. Събрани на едно място те оформят един до някъде нормален, до някъде умопобъркан човечец, чиято едничка цел по пътя на личното себе опознаване е да ги отрие всичките, да ги изучи и опознае и да ги приеме като една неразделна част от себе си.